fbpx
Research Image

Краят на бисквитките на трети страни: Новата ера при събирането на данни в цифрова среда е вече тук

Спирането на бисквитките на трети страни от браузъра Chrome ще наложи нова ера при събирането на данни за маркетинга, тъй като Chrome използва почти три четвърти от бисквитките на трети страни в момента. Тази ера приближава – Google отложи момента с една година, за началото на 2023 г.

Преходът към нов модел на събиране на данни, базиран на т.нар. данни от първа страна, отдавна е в ход. Критично важно е организациите, които не са го започнали, също да се преориентират към друга концепция за събиране на данни.

Това е ключовият извод от презентациите на лекторите на събитието на IAB Bulgaria „Cookie-Less Era 10.02. – How Advertisers Can Adapt“. Joanna Burton, Chief Strategy Officer, ID5, Hugues Templier, teads.tv, Adrian Biciu, Adform SEE, Лазар Малаков, httpool, и Жулиета Мандаджиева, KDMB Law, представиха новите моменти от концепцията за поверителност на идентичността, ключова инфраструктура, която да позволи на издателите да поддържат бизнеса си без да губят потребители и да не нарушават по-строгите регулации, предимствата от приемането на данни от първа страна, спецификите на таргетирането, практическата интеграция на тези инструменти и съответствието с регулациите.

Законодателството за поверителността става все по-строго, за да отговори на опасенията на обществеността за поверителността и защитата на данните, коментира Hugues Templier. Такива инициативи има от няколко години по целия свят, вкл. Европейският съюз (ЕС), Сингапур, Индия и др.

През 2023 г., когато Google ще премахне бисквитките на трети страни, интернет средата ще стане 85% без бисквитки, което означава, че до 2024 г. ще трябва да се премине към по-устойчива стратегия за данните, подчерта той. Тази тенденция не засяга обаче геолокацията, таргетирането на устройствата, контекстуалното таргетиране.

В ерата без бисквитки трябва наистина да разберем каква е ролята на това да идентифицираме аудиторията си, как да контролираме честотата на съобщенията ни, как използваме идентификацията, как монетизираме. Идентификацията става все по-комплексна заради поверителността, коментира и Adrian Biciu.

Около 70% от издателите по света вече са подготвени и са въвели идентификация на данни от първа страна. България също е достигнала критична маса – 55% от топ 1000 домейна са приели начини за идентификация от първа страна, според данни, които той представи.

От платформите, които предоставят възможности за идентификация, базирана на данни от първа страна, тази на ID5 е с най-голям пазарен дял в България – 37%, следвана от pubcid.org с 26% и  criteo.com с 22%, допълни той.

ID5 предоставя инфраструктура за идентификация, която да позволи на издателите да поддържат бизнеса си без да губят потребители,  отговаря на новите правила за поверителност и подобрява таргетирането, като идентифицира 100% от потребителите при условията на спазване на избора им за поверителност съобразно новите изисквания. Така представи платформата на компанията Joanna Burton.

По думите на Лазар Малаков пикселите все още работят, стига да получават достатъчно информация. Той представи модел, базиран на машинно обучение, който да изпраща данни – Conversion API, който да се интегрира от онлайн търговците. Интеграцията е по-сложна, изисква намеса на дивелопър и може да е скъпа в зависимост от платформата сайтовете, предупреди той.

Неговата препоръка е Conversion API да работи едновременно с пиксел и бизнесът да разчита повече и на данни от своите CRM системи.

Жулиета Мандажиева обобщи, че цифровите услуги, пазари и платформи стават все по-съществена, влиятелна и непреодолима част от обществения живот, превръщат се в по-мощни медии от класическите медии. Оттам се информираме, там пазаруваме, свързваме се с познатите си там, предаваме политически и други послания.

Тя посочи, че Актът за цифровите услуги на ЕС в момента е във фазата на преговори между европейските институции и започват фините настройки на конкретните параграфи- Това е и фазата за интензивно лобиране от страна на цифровите платформи.

С новото законодателство се въвежда правото потребителите да ползват и плащат за дигитални услуги анонимно, да получават информация кой е платил за таргетирана реклама, която те са видели в интернет, и да знаят как са били таргетирани, т.е. да има по-голяма прозрачност на системите за препоръчване на съдържание.

Вижте целия уебинар във видеото: https://fb.watch/b4IFrWbKK2/

IAB BULGARIA

НОВИНИ