fbpx
Research Image

Internet projector 2023

  • Времето в социалните мрежи почти настига това, прекарано в гледане на традиционна телевизия
  • 66% от анкетираните се информират за новините от социалните медии, спрямо 61% от новинарски сайтове
  • Две трети от респондентите следват инфлуенсъри, но доверието към тях е най-ниско
  • 95% пазаруват стоки и услуги онлайн, като 80% го правят поне веднъж месечно
  • 65% се притесняват от начините, по които може да се използват личните данни, които предоставят в интернет

От IAB Bulgaria, заедно с Talk Online Panel, проведохме представително изследване на онлайн поведението на потребителите в България през 2023 г. – Internet Projector. Проучването очертава интересни тенденции за развитието на цифровата култура в страната като за него са участвали 1021 респонденти от цялата страна на възраст между 16 и 75 години.

Според изведените данни, смарт устройствата имат нарастваща роля в живота на българите, устройства като таблети, смарт часовници, гривни и електронни четци навлизат с по-бавни темпове:

– 96% от участниците в анкетата посочват, че притежават смартфон

– 90% лаптоп или компютър

– 71% смарт телевизор

Времето, отделяно в полза на социалните мрежи, също бележи значителен ръст, като почти настига това, прекарано в гледане на традиционна телевизия. За сравнение – 24% от респондентите са посочили, че прекарват над 4 часа на ден в социалните мрежи спрямо 28% – пред телевизора. Ако се прибавят към изчисленията и останалите онлайн дейности, резултатите показват, че интернетът превъзхожда двукратно телевизията.

Наблюдава се и промяна в начина, по който обществото в България консумира съдържание – 66% от анкетираните отбелязват, че се информират основно посредством социалните медии (Facebook, LinkedIn, Twitter и други), спрямо 61% от новинарски сайтове. Интересна тенденция е, че търсенето на информация надделява над възпроизвеждането на аудио – 68% и аудио-визуално съдържание – 58%. Според проучването основните дейности, които потребителите извършват онлайн, са:

– 93% търсене на информация през търсачки

– 83% общуване с приятели

– 77% проучване на продукти

– 71% покупка на продукти и услуги

Друг често използван източник на информация са популярните лица в социалните мрежи – две трети от респондентите твърдят, че следват инфлуенсъри и публични личности, като най-предпочитаният канал за тази цел е Facebook с 54%, а след него се нареждат YouTube – 45% и Instagram – 41 %. Въпреки това нивото на доверие в тях остава най-ниско – 33% от участвалите в анкетата са посочили, че не се доверяват на представяните от тези лица твърдения.

От всички социални мрежи Facebook е най-използваната – основно за контактуване с приятели – 66%, четене на новини – 59% и членуване в групи по интереси – 58%, следвана от YouTube, Instagram и TikTok, които потребителите предпочитат предимно за откриване на най-различно съдържание. Най-често използваните приложения за онлайн комуникация както за работа, така и за лични цели са Messenger и Viber.

Стремежът към дигитализация се отразява и в нарастващ интерес към онлайн пазаруването – 95% от участниците посочват, че пазаруват стоки и услуги онлайн, като 80% го правят поне веднъж месечно. Най-честият метод за плащане е чрез наложен платеж – 49%. Основните стоки, които потребителите си набавят онлайн са:

– 67% дрехи, обувки и аксесоари

– 57% домакински електроуреди

– 55% придобивки за дома и градината

И въпреки широкото навлизане на смарт устройствата и дигиталните услуги у нас, немалка част от онлайн населението продължава да изпитва безпокойство от възможните последици от употребата на изкуствения интелект и събирането на лични данни. 65% от участниците в анкетата се притесняват от начините, по които може да се използват личните данни, които предоставят в интернет, като според 64% навлизането на изкуствения интелект повишава рисковете за злоупотреба. В допълнение – 50% смятат, че заплахите от събирането на подобна информация са по-големи от ползите, които получават, когато я представят. Едва 38% от респондентите подкрепят твърдението, че след влизането на GDPR регламента се чувстват по-защитени.

Цялото проучване можете да изтеглите по-долу.